Коледно четене в 78. СУ „Христо Смирненски“

В очакване на Рождество Христово, в последния учебен ден за календарната 2020 година, единадесетокласниците организираха свое коледно четене в часовете за профилирана подготовка по български език и литература. Заредени с добри мисли, изпълнени с радостта от очакването на празника, учениците се спряха на няколко текста с подходяща тематика, свързана с този велик миг на Рождеството, осмислил по нов начин съдбата на света. 

Разказът на Иван Вазов „Бъдни вечер в столицата“, написан през 1895 г., „Неочакван коледен подарък“ и „Даровете на влъхвите“ на Уилям Сидни Портър (по-известен с псевдонима О‘ Хенри), както и творбата на съвременния разказвач Георги Господинов „О, Хенри (Коледна история)“ бяха текстовете, чрез които учениците преминаха през времето на едно столетие, за да открият, че любовта е онази ценност, която стои над всичко и прави чудесата на Коледа.

В своята финална беседа върху прочетеното всички се обединиха около тезата, че в света на думите животът открива своето най-правдиво отражение. Писаното слово е в състояние да преодолее времето, да прекоси пространствата и  да победи ограниченията на материята. 

На предстоящите празници ние ще изпитаме неговата велика сила чрез благопожеланията, които ще изкажем към близките си. Ще вплетем в тези словесни кодове  своите надежди за свят, изпълнен с радостта и удовлетворението от съзиданието. 

Единадесетокласниците отбелязаха, че днешният ден ще бъде необикновен и с едно астрономическо събитие, което ще се случи след залез слънце. Планетите Юпитер и Сатурн ще образуват „велика планетарна връзка“, или т. нар. от астрономите „коледна звезда“, защото ще се появят на небосклона на разстояние една десета от градуса и ще изглеждат като едра ярка трептяща звезда. Подобно съвпадение не се е случвало от Средновековието! 

Желаем на всички весели и спокойни празнични дни с настроението от  стихотворението на Елисавета Багряна, което пресъздава събитието, празнувано повече от 2000 години:

Бъдни вечер

Ненадейно на небето

в тази съща нощ огряла

чудната звезда комета,

хубава лъчисто бяла.

И оставили книжата

учените влъхви стари,

и на път подир звездата 

тръгнали със скъпи дари.

И звездата чудна бяла,

както Господ Бог ѝ казал – 

без и денем да залязва,

над една кошара спряла.

Влезли вътре мъдреците,

и сред агънцата бели

с ореол на къдриците

малкия Христос видели.