Отбор "II Б клас"

Във футболния отбор всеки има своята роля - вратарите пазят вратата,  за да не бъде отбелязан гол,  защитниците отбраняват територията и отблъскват нападението на противника, полузащитниците са универсални и могат да участват както в нападение, така и в защита, а нападателите осигуряват атаките на отбора. Нито една от тези роли обаче не може да съществува ефективно без останалите. Всеки заема своето важно място на терена, за да осигури успеха на своя отбор.

Напоследък често си говорим с децата в класа за взаимоотношенията. Разглеждаме себе си като едно семейство, един отбор, в който всеки има определено място, свързан е с другите, но същевременно е уникален и различен. Някои деца са по-шумни, други срамежливи, някои са по-добри в математиката, други в българския, трети в спорта. Но когато обединим сили и си помагаме, се учим много по-бързо и с лекота напредваме във всички области. И както във всяко семейство, и при нас е нормално да се караме помежду си, или пък да се прегръщаме, да изживяваме своите щастливи или тъжни моменти. Едно обаче никога не се променя: това, че семейството ще е винаги до нас, без значение дали искаме или не, че сме част от отбор, който разчита на нас ежедневно и ни се доверява. Затова е важно да го уважаваме, да му помагаме и да го пазим. От най-голямо значение обаче е да ценим личното си пространство, да осъзнаем каква е нашата роля и къде е мястото ни в тази среда. Защото ние имаме своята роля и ако я изпълняваме правилно, ще си осигурим добра семейна среда и добра позиция в отбора.

Вярваме или не, споделяме обща цел - да сме щастливи! С малките бухалчета проведохме дискусия за положителните взаимоотношения, задължителни за оцеляването и правилното функциониране на един отбор. Помолих децата да кажат първото нещо,  което им хрумва, когато чуят думата "отбор", както и да опишат как изглежда мечтаният отбор в представите им. После помолих  учениците да нарисуват собствена фланелка, с която официално да влязат в отбор "2 Б клас". Накрая събрахме идеите и мечтите и ги подредихме върху табло, което закачихме на видно място на вратата на стаята ни. Така всеки, който влиза на наш терен, ще бъде добре запознат с кого ще играе и ще знае, че не играе само с един играч, а винаги с още 21, които стоят плътно зад гърба му!

Чрез много въображение, мисъл и смях, децата осъзнаха, че не са сами и всеки от тях е различен, уникален и значим. Научиха,  че от отношението ни към другия и възприятието за нас самите зависят щастието и постигането на общата цел! Позиционираха себе си в отбора и се възприеха като неразделна част от цялото. Прегърнаха идеята, че всички сме част от семейството, и е нужно да си помагаме, за постигането на общата цел!

Велина Кадиева, учител ЦДО, II Б клас