Приказка за стълбата

Чували ли сте възрастен да казва: "Той е малък и не разбира, няма смисъл да обясняваш", Не се занимавай, много е трудно за тях, те са още малки!"

А какво ще се случи, ако ние, възрастните, положим малко повече усилия и опитаме да представим онези така "трудни за разбиране" неща, по детски и интересен начин?

Вдъхновена от патронния празник на  училището, реших да направя експеримент и да разкажа на децата приказка. Но не каква да е, а именно "Приказка за стълбата", на Христо Смирненски. На пръв поглед сигурно ще си кажете, че съм луда. Че това е много тежка, трудно разбираема творба, наситена с изразни средства, думи и фрази, напълно неподходящи за 6- и 7-годишни. Какво си казах аз?: "Предизвикателно е, определено, да опитам да предам един толкова въздействащ текст на различен, интересен и достъпен за децата език? Ами ако успея да им разкажа за доброто и лошото, за истината и лъжата, за приятелството и предателството? Дали ще успея да им покажа чрез думи разликата между мечта, желание, нужда и презадоволяване на потребности?"

И така започнах, дума по дума, да рисувам картина: за правилния и грешния избор, за лесните и трудни решения, за жертвите, които дава всеки от нас по пътя си!

Оказа се доста интересна задача и за мен и за децата. Породиха се куп въпроси, дадоха се различни отговори, разкриха се много гледни точки. Накрая помолих учениците да помислят внимателно и да ми кажат как си представят да изглежда една реална картина, събрала в себе си цялото произведение. След това я сътворихме, точно такава, каквато я виждаха те - жива и цветна, тъжна и смешна, красива и страшна, смислена. И чрез нея всеки научи нещо, всеки се замисли и откри своята истина.

Знаете ли каква е разликата между възрастен и дете? Възрастният си мисли, че знае всичко, и че децата не разбират, че те трябва само да слушат и изпълняват, без да мислят и питат. А детето? Детето иска да научи всичко, допуска, че знае малко и слуша и попива с внимание и небивал интерес, дори "най-скучната" история. Децата разбират, разбират всичко. В много от случаите дори по-добре от нас, възрастните. Просто им трябва малко помощ от наша страна, за да осъзнаят чутото, за да видят, за да търсят, и да продължат към следващата си "трудна история", и после към по-трудната, и към още по-трудната...

Велина Кадиева, учител ЦДО I д клас