+359 (0)2 997 70 72[email_protected]
В седмицата на световния ден на пощите
В дигиталното време, в което живеем, сме свикнали изпращането на съобщения да става мигновено, с натискане на един бутон, без усилия, без излишни емоции!
Това често води след себе си необмислени или неразбрани реакции, размяна на неуместни реплики или знаци, които не можем просто да изтрием от съзнанието на другия, дори използвайки същия "магичен" бутон.
Как да убедим децата , че за да достигне посланието им до някого, е нужно да положат старание, да вложат емоция и усилие, че е важно да помислим, преди да натиснем бутона, да сме внимателни и ясни в комуникацията си?
В седмицата на световния ден на пощите с малките бухалчета от II б клас проведохме урок. Целта беше да се научим да пишем писма. Истински, хартиени, живи! В писмото обмисляме предварително какво ще е съдържанието. А текстът трябва да е четлив, красив, подреден. Без да осъзнаваме, влагаме емоции, които личат между редовете и са видими за онези, които в последствие четат писмото. Видими са отпечатъците и впечатленията върху белия лист.
Докато работихме над нашите писма, с децата научихме няколко важни неща: къде е мястото и какво е значението на получателя и подателя, къде стои марката и за какво служи, упражнихме правописа (преди изпращането на писмата всички граматични и правописни грешки бяха поправени, както и краснописа).
Не на последно място, бухалчетата адресираха писмата си до тяхното мило училище, като му споделиха откровено за какво са благодарни и кое най-силно ги мотивира да посещават часовете.
Накрая, разбира се, нашият сладък, малък пощальон обиколи съседните класни стаи и раздаде учтиво и с възможно най-добрите обноски, на които е способен, подготвените в специален плик писма, които съучениците му бяха изпратили!
И така, с позитивни послания, игра и въображение, ние се учихме – нови думи, правилата на живото общуване, любезност, обноски, работа в екип, положителна нагласа, или просто да мислим внимателно какво и как ще кажем!
Най-важното е, че заедно мечтахме, смяхме се и се развивахме, а всяко дете взе за себе си това, от което имаше най-силно нужда!
Велина Кадиева, ЦДО, II б клас
