В чест на Васил Левски

Днес почитаме паметта на Васил Левски. Навършват се 152 години от гибелта на този велик българин, оставил трайна следа в историята на страната и в сърцата на народа ни.

Миналата седмица с малките бухалчета проведохме дискусия за личността на Апостола на свободата. Разказахме за живота и делото му. Описахме как изглежда и се опитахме да си го представим, визуализирайки го в картини. Стори ми се важно да споменем и някои от най-емблематичните фрази на Левски. Е, да, но смисълът им остана скрит за повечето деца. Оказа се, че за второкласник не е лесно да тълкува думи, на които авторът е искал да вдъхне собствен живот и смисъл!

Как да представим цитатите на възрастни хора така, че да са интригуващи и разбираеми за децата? Този път реших да използвам различен подход и, вместо да обяснявам до безкрай значението на думите, да го покажа на практика – за да се превърне в нещо близко, познато, да усетим от първо лице вълнението и значимостта на думите.

Апостолът е казал „Дела трябват, а не думи.“ Затова ние се заловихме за работа! Излязохме на двора. Там ни чакаше предизвикателно, но удовлетворяващо приключение – да опитаме да пресъздадем лъвския скок на Васил Левски. Разбира се, пречупен през нашата призма, но все пак достатъчно труден, за да усетим сами усилията, които Апостолът е полагал, за да постига целите си.

Важна част от нашето начинание беше фразата „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си.“ Бях обещала да намалявам с по една задача за целия клас домашното по математика при всеки успешен лъвски скок. За тези пък, които не успееха да се преборят с дължината му, беше предвидено индивидуално допълнително домашно по български език. Така всички щяха да се облагодетелстват от успехите, но щяха сами да понесат последствията от личния неуспех. Разбира се, за да имат всички деца равен шанс, бях начертала две начални линии, от които всяко дете, съобразно личната си преценка и възможности, можеше да скочи!

И, както можете сами да си представите, когато 20 деца са подредени в плътна колона едно зад друго, няколко пъти се случи да се бутнат леко и да се скарат. Тогава сложихме на пауза цялото начинание, за да може с целия клас да поговорим за случилото се и да разрешим проблема. Така неволно станахме свидетели и се уверихме в правотата на знаменитата фраза на Левски „Интригата спира хода на народната работа.“ Това ни забави с цели пет минути от постигането на крайната цел и завършването на предизвикателството.

Децата толкова много се въодушевиха от задачите си, че мобилизираха всичките си сили (дори тези, за които не знаеха, че са способни) и с много забавление, смях и желание се справиха отлично с поставената задача! Никой не получи специалното допълнително домашно по български език, но пък за сметка на това, благодарение на общия труд и старание, целият клас си спести едно пълно домашно по математика! Вярвам, че усилията наистина си заслужаваха и се увенчаха с успех!

Децата разбраха, че когато се стараят и влагат сърцето си в нещо, когато са единни, сработят се помежду си и действат, вместо да чакат нещата да се случат наготово, могат да постигнат много! И всичко това зависи от тях!

„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“ – Васил Левски

Велина Кадиева, учител ГЦОУД, II б клас