Денят на София

Учениците от 78. СУ „Христо Смирненски“, град Банкя,

отбелязаха три бележити дати в един ден

На 17 септември, само ден след началото на учебната година, празничното настроение не стихва в най-голямото училище на Балканския полуостров, защото то отпразнува рождения ден на своя патрон – поета Христо Смирненски, християнския празник на светите Вяра, Надежда, Любов и майка им  - София, както и Деня на София.

По инициатива на учителите по български език и литература учениците проведоха ритуално четене на емблематични творби на Христо Смирненски. „Малката цветарка“, „Старият музикант“, „Братчетата на Гаврош“, „Каменарче“, „Към висини“, „Рицари след бой“ – творби, носещи въздействащата сила на поезията на Христо Смирненски – бяха изпълнени с патос от учениците от гимназиалния и прогимназиалния етап в точно определен час от учебната програма. Така краткотрайното, но знаменателно присъствие на училищния патрон намери своето почетно място в този учебен ден.

Денят на София – нашата столица – избран да съвпадне с християнския празник на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им - София – също бе отпразнуван в този ден с обща презентация за всички ученици, разказваща за  избора на София за столица на младата българска държава веднага след Освобождението.

Архитект Пламен Мирянов – спомоществовател на училището – гостува на учениците от II ^г и II  ^д клас. Той проведе беседа с децата, в която им разказа за историята на столицата и за мъчениците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. В края на срещата арх. Мирянов поднесе на всички ученици подаръци, свързани с историята на София.

Учениците от началния етап  рисуваха с вдъхновение храм-паметника „Св. Александър Невски“ и други забележителности на града, обсъдиха миналото и настоящето на София като древен град с вековна история, беседваха със своите учители за бъдещето и ролята на столицата ни в живота на цялата страна, писаха съчинения на тема „София – моята столица“.

Това беше ден не само за празнуване, но и за научаване на интересни факти за София, която и днес  „расте, но не старее“, както е записано на нейния герб.

За малки и големи ученици това беше ден за учене чрез преживяване, за да остави той най-важната следа в живота ни като личности – тази в паметта ни за споделеното минало на общността, за да възпита у нас усещане за  принадлежност, за бъде по-добро настоящето ни и още по-прекрасно бъдещето на всички!

Честит празник, София!