Петковден

В навечерието на един голям християнски празник – Петковден, в 78. СУ „Христо Смирненски“ се проведе нетрадиционен урок по религия, организиран от г-жа Петева и г-жа Калугерова с активното участие на учениците от II г клас.

По традиция урокът започна с молитва и продължи с виртуална разходка от Клисурския манастир, чийто покровител е светицата, с интересни факти от житието ѝ, представени от второкласниците.

Присъстващите над 140 ученици от V до IX клас не само слушаха с интерес, но и показаха своите знания по история, география и литература.

В откритата педагогическа практика се включи и отец Василий, който призова ученици да потърсят пътя към доброто и вярата.

Г-жа Герасимова, директор на 78. СУ „Христо Смирненски“ отправи предизвикателство към присъстващите в залата: „Нека всеки да сътвори едно малко чудо, като прояви толерантност, доброта и търпение в отношенията си към околните“.

Представяме Ви част от разказа на учениците за житието на Света Петка:

На 14 октомври църквата почита Света Параскева или наричана още Света Петка.   В гръцкия език името Параскева означава петък. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя.

Света Петка е родена в град Епиват /земите на днешна Тракия/ между Силиврий и Цариград, с богати родители от български произход.

След тяхната смърт тя раздала имуществото им на нуждаещите се и се заселила в Ираклийско предградие при усамотения храм "Покров Богородичен".

След пет години отишла да се преклони пред гроба Господен в Палестина. Посетила и други свети места и се заселила край река Йордан на пусто място, където живяла в усамотение и молитви към Бога (река Йордан се намира в Палестина, днешен Израел – в земите, където се родил и живял като човек Господ Иисус Христос).

Света Петка живяла праведно и според Божиите закони. Починала на преклонна възраст в родния си град, където се върнала по Божия воля. След години тялото ѝ било намерено непроменено и благоуханно. Много хора дошли да се поклонят пред светицата и много чудеса се случвали. Слепи проглеждали, неми проговаряли, парализирани прохождали.

През 1238 година цар Иван Асен II пожелал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Търново.

За да бъде изпълнена заповедта на царя тръгва  литийно шествие от Епиват към Търново. Древният път  минавал през днешната Клисурска местност. Когато това шествие спира за почивка тук мястото било осветено от нетленното тяло на светицата. По-късно живеещите наоколо християни построили църква, а след това бил основан и манастир.

През 1393 г.  Столицата Търново пада под османско робство, мощите на Света Петка биват занесени във Видин, но по-късно, когато и той пада под османска власт, те заминават за Белград, Сърбия. Когато турският султан Сюлейман Великолепни достига и тези земи, през 1521 г. тленните останки на светицата биват пренесени в Цариград.  

През 1641 г. мощите отпътуват за гр. Яш, Румъния, в църквата „Св. Три светители“. Но по-късно избухва пожар и останалите невредими кости биват пренесени в новата митрополитска катедрала, където пребивават и до днес.