Табло на емоциите

Всички имаме емоции. От съществено значение е как ги изразяваме и как реагираме на емоциите на околните.

Напоследък често, по една или друга причина, с децата обсъждаме тази тема. Почти всеки ден отделям по 15-20 минути, за да им обясня колко е важно да приемаме емоцията на другите, да отвърнем с позитивна реакция, както и да умеем да изразим своята собствена, без да нараним другия. 

Децата са много импулсивни и често реагират неподходящо в дадени ситуации. Трудно им е да определят и опишат какво изпитват и каква е причината за това чувство. Често не знаят как да реагират, защото не си дават сметка кой каква роля играе в дадена ситуация. 

Всеки ден, когато дете дойде при мен, за да сподели история, хубава или не, първо му задавам два простички въпроса: "Как се чувстваш?" и "Как се чувства другият според теб?". Оказа се, че за повечето деца никак не е лесно да опишат емоциите си, и от това произтича логичното следствие да не могат да разграничат правилно от грешно.

Имахме нужда от нещо специално, а какво по-добро от наше собствено табло на емоциите. Трябваше да е визуално, за да могат децата лесно да го свързват с начина, по който се чувстват. Попитах учениците как си представят да изглежда таблото и какво да бъде изписано на него и крайният резултат не закъсня.

Освен, че се получи много красиво, децата на мига започнаха да сочат човечетата и да определят себе си като някое от тях. Нещо повече - разказвайки истории, те вече разпознаваха емоциите на другите в конкретните ситуации и разсъждаваха как "тъжното човече би могло да се превърне в слънце".

На другия ден изкарахме таблото в общия коридор на първите класове. Реакцията беше светкавична - децата от съседните стаи се струпаха, за да разглеждат таблото и в продължение на целия ден, когато някой минеше покрай него, споделяше на останалите как се чувства.

Велина Кадиева, ЦДО, 1 д клас