Учене чрез игра

Напоследък често се обсъжда темата за ученици, които "не искат да учат", на които "им е скучно и ги мързи", на които "не можеш да привлечеш вниманието".

А какво би станало, ако превърнем ученето в игра? Реших да опитам и да проверя сама.

Казах на децата, че ще играем на "Монополи". Но понеже нямаме такова в клас, трябваше сами да си го изработим. Започнахме дискусия какво трябва да има в една игра на "Монополи", и стигнахме до извода, че трябва да има: табло с обекти, карти шанс, карти с изненада, банкноти, зарчета и играчи. Разпределихме задачите и се заловихме за работа. Трябваше всичко да изработим сами, до последния детайл. Условието беше банкнотите да са само от: 1, 2, 5,10 и 20 лв. Цените на повечето обекти обаче бяха: 17, 11, 13 лв. и т.н. (предполагам се досещате защо). Децата сами измислиха какви обекти искат да купуват: вместо улици, купуваха детски площадки, увеселителни паркове, водни атракции и всички онези любими техни неща, които ги стимулират да играят и мислят. Един от обектите беше училище. Който попаднеше там, трябваше да изтегли карта шанс и да реши определена задача, да каже стихотворение или да изпее песен от учебния материал. А ако откаже, трябваше да заплати определена сума. Вместо безплатния паркинг от оригиналната игра, децата си избраха да "си почиват на плажа". А вместо условието да "прескочиш до най-близката гара", ако играч попаднеше на поле "летище", срещу закупуване на билет от 3 лева, можеше да се приземи директно във водния парк за забавления. И така децата започнаха да играят - искаха да купят всичко: "Леголенд", "Детската площадка", магазини за дрехи и хапване, та дори и градинката пред НДК. Когато нямаха точната сума, пресмятаха умело колко да дадат на банката и колко ресто да очакват. Решаваха задачи, рецитираха стихове, разказваха истории. А когато не им достигаха пари, теглеха кредит от банката – нова дума, чието значение и начин на приложение научиха по време на играта. Да не забравяме, че всяко дете изработи свой собствен герой, с който да се придвижва по игралното поле.

Точно в този ден се случи да работя със сборна група деца от целия випуск. Това направи играта още по-вълнуваща, защото едновременно разкривахме талантите си, опознавахме се, учихме се да се доверяваме един на друг, да си помагаме и да общуваме по възможно най-ефективния начин.

И ето така, на игра, без дори да усетим, преминаха цели 3 учебни часа, в които впрегнахме сили, упражнихме всичките си умения и знания от вече приближаващата към края си учебна година. А децата? Те бяха с усмивки, чувстваха се свободни и с желание да учат, още и още!

Велина Кадиева, учител ЦДО, I д клас