Чудото на детската обич

В един китен малък град, сгушен между зелени хълмове и тихи улички, се намира красиво и любимо училище – 78. СУ „Христо Смирненски“. То е особено място — сякаш стените му пазят смеха на децата, а прозорците му блестят от любопитство. В самото му сърце се намира училищната библиотека — царството на книгите, пазено от добрата и усмихната г-жа Андреева.

Една тиха зимна сутрин, когато коридорът на училището е сънен и притихнал, г-жа Андреева се отправя към своята библиотека. Тъкмо когато протяга ръка към ключа, нещо я кара да спре. През малкото прозорче на вратата проблясват бели петънца — сякаш някой е разпилял хартиени снежинки.

С леко учудване тя отключва. Вратата изскърцва тихо, сякаш и тя се протяга след сън. А под нея я очаква малка купчинка коледни картички и писма, които носят едно и също — искрена и неподправена детска обич.

„Много обичам книгите, но най-вече Вас.“ „Когато Ви няма, е скучно.“ „Вие сте най-добрата.“…

 Думите са мили, буквите — старателно изписани, а чувството — чисто като първия сняг. Всяка картичка е като малко сърчице, оставено специално за нея.

Г-жа Андреева притиска картичките към гърдите си. Очите ѝ се пълнят със сълзи — не от тъга, а от онова особено топло щастие, което само децата могат да подарят. В този миг тя разбира, че любовта, която дава всеки ден, се връща при нея — умножена, озарена и истинска.

И така, в това училище, в онзи тих зимен ден, се случва едно истинско коледно чудо — чудото на детската обич.